Утрото беше свенливо,

като сянка на нежен покой.

А сърцето безкрайно красиво,

сякаш слънце след нощен порой.

Във мечти потопи се небето,

весел полъх на ноти и стих.

А вълните сребристи в морето,

се окъпаха в топлият бриз.

Росата събуждаше бавно,

недоспалите твои очи.

И усмивка изгряваше плавно,

притаена под черни коси.

Целувката твоя проникна,

като огън във мойте недра.

И сподавена обич избликна,

във танца на страстни тела.

Конвулсии, тръпки, наслада,

ни следваха миг подир миг.

И порив по-силен от клада,

първичност  и нежност и взрив.

Краят настъпи с усмивка,

родена във наща зора.

Прегърнах те с топла завивка,

и заспахме - душа  във душа.