Когато любовта отлита

Когато любовта отлита някак неусетно,

В сърцето ми, измамено, безмълвно и безцветно,

Остават само огъня и спомените сиви

След нощите, когато заедно сме били щастливи.

Когато любовта отлива идва тишината,

Заглъхва всеки миг след любовта и светлината,

Забравата и болката в леглото ме очакват,

Страхувам се безумно от целувката на мрака!

Когато любовта отлита стапя нежността ти

И лутам се да търся обич в ледения вятър,

С последните лъчи залязва пътят към мечтите,

Изгарям и зората във омраза се оплита.

И шеметно безвремие събужда греховете -

Единствени и истински желани от сърцето.

Сълзите ли са пепел или знаци от съдбата?

Гласът ми те проклина - благородник и предател!

Когато любовта отлита прах е мойта воля,

Смирена от омраза нямам сили да те моля,

Не искам да останеш и не искам да те губя...

Във тази обич няма втори шанс и втори дубъл!

Изгуби се едно безмерно щастие за мене,

Привикнала с раздялата - за първи път студена,

Следите ти ме водят към злокобното на ада

И той е мойта сянка, и присъда, и награда!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf