Колко съм чужда на себе си - знаеш ли?

С каква лекота съм забравила полета

и звъна на китарата... знаеш ли?

Аз те търсих и чаках тогава,

в синята нощ, недокосната, знаеш ли?...

Орисия си, знаеш ли?...

Мислех, че си спомен. Само среща -

и, че си забравил... не, не съм си вече чужда...

И ето, че намери мъничко от себе си,

запазила съм я, твойта орисия -

не съм забравила полета

и звъна на китарата...