ЕХОТО НА ЧАНОВЕТЕ

Замлъкнаха ли чановете? Слушай!
Съблякоха си ехото вдовиците.
Предъвка го овцата. И го пусна.
Изблея го предсмъртно... за вълчицата.

Посърнаха ли чановате? Вдишвай!
Ахтополски е въздухът. Предречен.
Коваха го делфини. Безкопитно.
Южнякът го приспа... и го изсече.

Помръкнаха ли чановете? Имай!
Жигосва тъмнината - катафалка.
Процежда сън от твърдото си виме.
Отключва си денят... но без ключалка.

Мълчаха ли? Кориха ли те нощем?
Роди се светлина. За да прогледне.
Поляните ухаят. На овошки.
Небето преваля... но не изчезна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf