СТИХ НА ПРОЗОРЕЦА

Бял прозорец. Лъчи. Красота.
Звън на обич и щастие в синьо.
Разсъблекли дебели палта
стари чувства прозират копринно.

Пак танцуват с копнеж-менует,
топли погледи - слънчево живи,
а звънливо перо на поет
пише стих във душите щастливи.

Аз съм ритъмът. Рима си ти.
Пролетта ни твори стихоплетно.
Излетя ли - след мен полети
и ме следвай в безкрая усетно...

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf