В театъра с тебе играх неуморно,

не си ли се чудил, колко истинска бях,

актриса добра съм, за теб не е спорно,

през сълзи, поклона го правех със смях.

На сцената с теб се допълвах изцяло,

но всеки актьор, знаеш има закон,

на хората даваш сърцето си цяло,

и после с усмивка им правиш поклон.

Завесите падат, изчезват усмивките,

пиесата свърши, в очите е тъжно,

с теб споделила съм ролите всичките,

да спра да играя е толкова късно.

Самотна съм винаги, както казват актриса

със двете лица на сълзата и смях,

но днес се предадох, тълпата се слиса

и в своята роля тоз път не играх.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: carolin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-05
прочитания: 166
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49136
   Съобщения: 227339
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73959
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976