спонтанно..

Отново те видях,отново... теб, моето момче и моята любов, теб моят ден и моята луна... Очите ти не бяха по-различни, но те не гледаха във мен... отново бях сама, дори да ме обсипваше с целувки... Пътувах в миналото и настоящето, което изчезва в представите... И тихо времето

отлита, порасваш, помъдряваш... и ставаш тъжен песимист... Отново си дойде, да, ти си тук. Усмивката и ароматът, но мен ме няма... няма ме... Отдавна си отидох, но нямах сили да ти кажа "сбогом"... Една сълза се стича по още детското ми личице... дали отново ще обичам... не знае моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf