Тих пролетен дъжд заръмя по стъклата една тиха любов се разля във душата!
Тих пролетен дъжд не донасяй тъгата. Една стихнала нощ си разтваря недрата!
Тих пролетен дъжд защо напомняш за него! За една увяхнала нощ навън стана студено!
Ела слънце изгрей! Кажи здравей на цветята и разсей облакът сив разстлан над нея - душата!
Къде избяга? Недей! Върни за малко нещата! В тих пролетен дъжд да преобърнем съдбата! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------