Тишина

Притихнах, сякаш онемях.

Погледнах, сякаш ослепях.

Погалих, исках да те стигна.

Протегнах аз ръка, но ти отмина.

Обърнах се и нямаше те там.

Тъй пусто беше - просто омалях.

И лека бях като перце, и нежна като мъничко дете.

Не осъзнах миража, само самота.

Останала бе тя в моята душа.

И тихо бе, о много тихо.

В безкрая да те търся... до кога?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf