Сбогом

Всяка сутрин ставам,
отивам пред прозореца,
вглеждам се в мътните стъкла.
Споменът за теб нахлува
като утрото.
Падам на колене,
моля се да забравя,
усмивката ти,
разтапящя,
сърцето ми празно.
Думите не стигат,
да ти обясня,
че любовта ти,
не е достатъчна да ме спаси
от самата мен.
Опитвам се,
но нищо не може
да ме промени.
Чакам те,
но ти не си за мен,
и ме боли.
Единствено мога да кажа
"Сбогом",
но ме е страх,
че теб ще те боли.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-03
прочитания: 124
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213826
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937