Бавно - нещо пристяга ме. Усещам, Разрушаването от вътре. Приклякам тихо - моля се, шептя, но сякаш вик раздираме. Името твое шептя. Какво да кажа. Търся - справедливо ли е? Крепости издигам, но пясъчни са- рушат се. Розите разцъфнали, като бляновете ми увяхват. Духат ми форми приема най-различни. Напрягам се - Осезамост ли си. Бавно нещо пристягаме.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-03
прочитания: 143
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976