Върни се!

Почувствах - искаше да ме прегърнеш,
преди да тръгна. Горд бе. Не понечи.
А можеше с прегръдка да ме върнеш.
Сега е късно. Много късно вече.

Изпусна миг, във който бях до теб
на поглед само. А усмивки топли
стопили биха айсберги от лед.
В целувките би млъкнал тъжен вопъл...

Аз тръгнах. Ти дори не се затича.
Изпрати ме с тъгата във очи.
На тях аз вярвам. Казват - мен обичаш.
Дори, когато тягостно мълчиш.

Посърнало от болката лице...
Изпълнена до край със мене мисъл.
Мълчаха устни. Викаше сърце -
Върни се! Моля те! Назад - върни се!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-03 г.
прочитания: 124
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7278
   Автори: 1946
   Произведения: 42517
   Съобщения: 169721
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59213
   SMS-и: 762
   Снимки: 4435