*Да поплачем...*

*

Остави ме да поплача - за това,

което имахме със тебе

и което нямахме. В сълза

да изтече отминалото време.

*

И не ме прегръщай - утешително,

знаеш - ще ми мине, само миг.

Но сега е толкова мъчително...

в гърдите ми - сподавен вик...

*

Ще поплача, ще поплача... и ще свърши

агонията ми (поне за ден!).

И вместо сЪлзите ми нежно да избърсваш,

кажи ми - ще поплачеш ли със мен?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf