Цяла нощ вятърът се блъска в прозореца ми. Беше ми дошъл на гости... Той говореше нещо важно, но неразбрано. Дали за дъжда, който закъснява или за спомените, които сме забравили, или пък нещо за самата мен разказваше... Така и не разбрах среднощния си гост, а той, обиден от моето държание, изхвръкна през прозореца - от където всъщност беше влязъл...