|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Очакване
Къде отиде човешкото у човека?
Нима е заменено то от този фалш,
който отрови сърцето и душата му?
Нека хората никога да не прогледнат, нека!
Тогава ще засвиря своя победен марш
и няма да подам ръка никому...
Раздавах себе си неуморно,
опитвах се на нравственослепите да дам насока,
да ги избавя от това статично съществувание.
Провалих се аз, безспорно,
оказа се, че с тълпата вървим в противоположна посока
и безумно бе моето начинание.
Казват ми да не унивам,
а да продължавам напред все по-устремена.
Чудя се възможно ли е това,
след като смисъл в пътя си не намирам,
а душата ми страда, все по-наранена.
И ето ме, чакам надежда нова...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-02
прочитания: 120
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2055
Произведения: 46639
Съобщения: 192988
Лексикони: 2118
Коментари: 70073
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
