Щях да те стопля

Аз бях дълги години играчка
във твойте ненаситни ръце.
Сърцето ми станало влюбена плячка
биеше лудо, но ти го отне.

В заблуда живях. На никой бях роб.
Надявах се тайно да те променя.
Отдадох се силно. Прикова ме до гроб.
Не можах на въжата ти да устоя.

Сърцето ти ледено и мойто смрази.
Нямах повече сила да го стопя.
Нямаше жизненост в мойте очи.
Не можех до себе си да се добера.

Отказах се рано. Не успях да се боря.
Не можех духа си да освободя.
Ако можеше само онова да повторя...
и в друга посока да се понеса!

Не бих пожелала да не бях те открила.
Бих следвала просто по-силен инстинкт.
И вместо да страдам от твоята сила
аз щях да те вкарам във свой лабиринт.

И щях да те мъча, но не вледеня.
Просто щях да те стопля със свойта душа.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Bubka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-01
прочитания: 82
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213826
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937