бях така сам толкова дълго
забравен от света, забравен от самият себе си
твоите искрящи очи ме събудиха и праха отмиха
но знаех че ти не ще останеш
затова помня цвета на очите ти когато се загубих в теб
и помня как се преплитаха краката ни когато отпуснах се до теб
през нощта вливам се в теб и толкова ме е страх
страх ме е че денят ще дойде
и ще се събудя за да открия че те няма
но ти ми обеща че няма да ме изоставиш
и целувките ти отмиха страховете ми
но доживях и този ден
но помня как нашите очи
се срещаха отразени в огледалото
и помня твоя гол силует докато бавно сресваше косата си
помня колко топло бе твоето тяло
когато лежеше полузаспала до мен
и помня как слънчевите лъчи
изпълваха стаята и играеха по твоето тяло.

липсва ми да се будя до теб
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Awake
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-01
прочитания: 118
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51931
   Съобщения: 230349
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79880
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329