Бълнуване

Както винаги вечер сънят ми не идва.

Сега започва на мислите деня.

Гнилости много на този свят има,

но искам всички да ги сложа да спят.

Самотна ми майко със прегърбени плещи,

изнесла живота на тези ръце

през порти от лед и адови пещи,

със тежест в душата и с непонятно дете,

защо си приседнала тъй близо до мене

с укор в очите дето все ще тежи -

заседнал, ей, тук, да спомня за тебе...

дори след смъртта ти... Мамо, недей... Не плачи!

Болката притихнала лежи на дивана,

край нея единствено майка ми бди -

докато при нея аз не пристигна,

зная, никога спокойна не ще да заспи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf