Меланхолия

Вечно неразбрана и самотна, нима това е моята съдба?
Да бъда между хората бездушни вечен единак.
Дълбоко пуснал корени е в мен страхът - така могъщ и коварен,
не друг, а този от самия живот.
Стаени в мен са хиляди емоции непоказани и думи недоизказани,
те чакат своя ред, но отново ги потискам, нека да почакат пак.
Уморих се да се преструвам, че всичко е наред, когато отвътре разкъсват ме тревоги безброй.
И пак умислена, обезверена запитвам се аз дали има спасение и ще го дочакам ли аз...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-01
прочитания: 91
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45332
   Съобщения: 239705
   Лексикони: 2031
   Коментари: 67364
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653