Събуди се

Отново крача си по пътя,

а със всяка крачка осъзнавам,

че не това съм, гдето ходи,

че съм нещо по - различно

и се питам ,,накъде и докога",

сякаш стръв пред мене има,

а аз опитвам се да я захапя.

Спрях се поразен ...и гледам,

влече ги всичките там...някъде,

всеки се стреми към нещо,

което дори не е обмислил,

но не се отказва -

табиета си да не изоставим.

Спят и ходят,крачат спейки,

също лунатици някакви...

Не издържам... Изкрещявам ...

,,събудете се, по-бързо,

на вас говоря, стига спахте"...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf