Кого Залъгваме (Къде Е Човечността)

Много думи вече са казани,
толкоз много картини са нарисувани,
всички вероятности са предсказани
по различни начини обрисувани.

Нямам никакви рими в главата,
нито някакъв стих във душата.
Като вкиснало мляко вече
поезията в мен се пресече.

Толкова стихове съм написал
за онази любов-голямата,
всеячески аз съм описал
в човека влюбен драмата.

И аз като всички съм губил
на живота голямата любов,
и аз някога съм се влюбил,
но дали съм бил готов?

И днес се питам защо
така студено е в душата?
И как и със какво
заслужих от теб лъжата?

И мога да описвам небето,звездите
със думи тилкова красиви,
но на времето от дълбините
това са изгубени чувства тъй сиви.

И като всеки човек на Земята
преглъщам всеки ден свойте сълзи,
кой ни открадна жестоко мечтата
та днес така да ни боли?

И всяка отминаваща минута
отнема от живота всеки смисъл,
и всяка дума нечута-
отдавна аз съм написал.

А днес все по-често се питам
за какво да живея,къде са мечтите,
и все по-далеч аз отлитам-
живота бавно пилея на мрака в дълбините.

И все си повтарям,че мога,
и винаги твърдя,че зная,
и без помощ от Бога
ужким в себе си мечтая.

Но и аз като всички останали
крия истината в себе си дълбоко,
и както "да бъдат" са престанали-
престанал съм и аз в сърцето си широко...

Но днес се питам: "Защо,
кого залъгвам с тез лъжи,
истински ли съм и за кого?
Нима това ще ме спаси?

Аз съм себе си,предполагам,
и сам на себе си залагам.
Но започнах да се съмнявам
дали съм това което представлявам.

И кои сме всички,и какво-
твърдиме,че сме просто хора,
а правил ли си някога добро
и бил ли си за някого опора?

Страданието за нас е извинение,
за всяко извършено престъпление-
било то само морално
или физическо и материално.

Все повече губим себе си уви,
и никой не ще да си признае.
Дали от това някой го боли-
никой не се интересува и не знае.

Има ли смисъл още да пиша-
уморен съм и все по-угорчен,
душата в мен не може да диша-
чувствам се толкова изхабен.

И съвети не искам вече да давам,
нямам сили дори и за това.
Сам на себе си дори не прощавам,
защото не вярвам,че има съдба.

Щом такива ние ще останем-
хора да бъдем нека престанем.
И без това вече никакъв смисъл няма
щом всеки играе пред себе си театрална драма...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-29
прочитания: 100
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46639
   Съобщения: 232883
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70069
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753