Бездомен порив

Колко пъти броих капките,
чешмата никога не млъква,
и колко скучни са глътките,
нечакане. Каналът пресъхва.

Плачеш... Какво ме оправдава?
Нима живея, не съм ли мечтала?
Познаваш се, щом любовта те приютява -
открих се, но младостта бе закъсняла...

Бъди лед или и ти ще изтечеш,
не ме поглеждай и не говори,
не искай и да ме запомниш,
не ме докосвай, отдавна не боли.

Бездомен порив си за мрак,
крещиш, че жалка съм, осакатена,
но ослепен от звезди - ти кашляш в прах,
а аз съм просто малко уморена...

Крещи още! Душата ще се съблече
и ще се слee с(ъс) шепота на тишината,
за да зачене тъга някъде далече,
може би в бледия облик на луната...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf