И ето пада мрак над града, светват звезди на небето, тишината бавно прегръща света и нещо трепва в сърцето.
Човешки силуети бързат в мрака, искат те да се приберат, някой може би ги чака - някой до който да заспят.
Тъмнината носи само страх, пориви на болка, тишина - задушаващ черен прах, ледникова студенина.
В мрака се губят душите загубили свойте сърца - с демони срещат мечтите на отдавна мъртвата човещина...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------