Живот-Игра

Когато нощем тихо плача
крит в сърцето на здрача,
не плача от самотата,
а плача,защото загубих играта.

Онази игра наречена живот-
безмилостна,трудна и жалка.
Глождиш изгнилия плод
и молиш да е кратка и малка.

А когато я загубиш
колко ти липсва осъзнаваш,
молиш да се влюбиш,
а към края приближаваш.

И плачеш нощем сам
скрит в сърцето на здрача,
и свит в ъгъла там
чакаш да дойде палача...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-29 г.
прочитания: 56
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433