Споменът не храни- от него те боли, страхът душата брани за да я спаси. Колко много рани от тази зла любов, с големина на длани издълба живот суров. Обичта е като куршум- преминава и след нея кръв, във сърцето само шум, а душата-само стръв. След това реанимация, след време се съвземаш. Любовта е анимация- гледаш и приемаш. Зад теб всичко гори, от всеки спомен те боли, криеш своите сълзи и молиш да няма следи...