Бях

Бях човек тъй чувствен,
изпълнен със емоции безброй,
нито миг не бях безчувствен-
бях за себе си герой.

Но сякаш със метла
времето отне ми всичко,
чувствата ми разпиля
и изгони моята птичка.

И все по-мъничко остава
от моята същност и душа,
и нещо друго там застава-
заменя в мене същността.

И само мрак и студ
в мен настъпват постепенно,
и само мрак и студ
до мен ще бъдат неотменно...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf