Боже, колко са красиви!
Колко живи са очите й!
Краката ми се подкосиха.
Онемях.
Изгубих се.

Защо ми трябваше
да срещам тез очи,
пронизващи в гърдите ми до спиране?
Опияниха ме в един единствен миг -
завинаги.

Презирам се.

Защо ми трябваше
да пускам тез очи
да си отидат нецелунати,
недообичани
и непознати?

Как да живея без най-сините,
без най-красивите очи?
Прости ми Боже!
Съгреших.

19.11.2005г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yakim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-28
прочитания: 134
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329