Душата ми - птичка бездомна, копнееща лъч топлинка... Душата - за всичко виновна, не иска да бъде сама. Душата... Жадна за обич, покорна пред твоята врата, за прошка днес тя се моли - не я оставяй вън на студа! Отвори й! Да влезе за малко. За миг я стопли със дъха си. Мигът кратък е, жалко! Ще кръжи пак. Ще те търси... Душата - за всичко виновна. Останала птичка бездомна...