ЖИВОТ Е ТО...
Пазарен ден - следобеден ленивец. Похвали и подкани се надскачат. Сред хора и сред багри се провирам. Неслушайки, избирам ароматите... Тогава я видях. На крайчеца на масата пред нея подредени, като войничета без армия - Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин. Учителко, познах те по трапчинките, които в младостта си обожавахме. Поглеждаш ме виновно и стеснително и бавничко изтриваш очилата си... - День добрый, Вы не вспомните наверно. Но аз Ви помня. Стиховете - също. Когато рецитирахте Есенин, като с магия стаята обгръщахте. Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха. - Децата не четат. Очите ми отслабват. А трябва бързо да опразня къщата, че са я обявили за продаване... Ще ходя в дом /за да не съм им в тежест/. И там не искат книги - нямат място... Не ги продавам - подарявам себе си. Живот е то - ще се изкара някак си... А ти си избери каквото искаш... Преглъщам сухо. И намирам място - в сърцето си... "Война и мир" избирам... Живот е то, ще се живее някак си... 08.09.2007г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Довереница
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-27
прочитания: 131
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|