ЖИВОТ Е ТО...

Пазарен ден - следобеден ленивец.
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Неслушайки, избирам ароматите...

Тогава я видях. На крайчеца
на масата пред нея подредени,
като войничета без армия -
Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин.

Учителко, познах те по трапчинките,
които в младостта си обожавахме.
Поглеждаш ме виновно и стеснително
и бавничко изтриваш очилата си...

- День добрый, Вы не вспомните наверно.
Но аз Ви помня. Стиховете - също.
Когато рецитирахте Есенин,
като с магия стаята обгръщахте.

Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха.
- Децата не четат. Очите ми отслабват.
А трябва бързо да опразня къщата,
че са я обявили за продаване...

Ще ходя в дом /за да не съм им в тежест/.
И там не искат книги - нямат място...
Не ги продавам - подарявам себе си.
Живот е то - ще се изкара някак си...

А ти си избери каквото искаш...
Преглъщам сухо. И намирам място -
в сърцето си... "Война и мир" избирам...
Живот е то, ще се живее някак си...

08.09.2007г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf