На моята майка

В шепите си нося светлина.
Стъпвам бавно, да не я разплискам.
По стръмното нагоре, през нощта.
Да стигна във съня ти искам.

И там,
от шепите ми, да пиеш до насита,
с устни, пресъхнали и уморени.
След всяка глътка светлина отпита
душата ти да се изправя,
с чувства преродени.

Да влея в жилите ти, искам, сила.
Моята любов да храни твоите утра.
Дланта ми,
всяка твоя болка и сълза попила,
опора да ти бъде,
тъй както твоята за мене е била.

Моя свята майко,
с най-благородното, най-чистото сърце,
за грижите ти всеотдайни,
за безкрайната ти добрина,
целувам, свидна моя, твоите ръце
и през тъмнината за тебе нося светлина!

Научи ме да бъда като теб...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf