Здравей, Любов. Пак на прага стоиш
и ме гледаш печално унила.
Разочарована за кой ли път. Виж,
душата ми отново се е развила.

Влизай. Ще ти налея коняк.
Влизай. Ще поговорим
за туй, за онуй, а после пак
за живота жесток ще поспорим.

Любов, ти знаеш, че много те мразя
с твоя, вечния оптимизъм.
Мислиш, че с дума добра се отваря
вратата на човешкия егоизъм.

Много си сбъркала. Пак ще скимтиш
отритната, заплюта и нагрубена.
Не разбирам как успяваш ти да приспиш
болката тъпа, под сърцето стаена.

След две-три чаши коняк и кафета
усмихваш се пак и отново потегляш.
Все така уверена и ужасно напета.
В усмивка слънчева лицето разтегляш.

Аз ще остана тук със чаша в ръка
самота и горчилка с коняк ще разреждам.
Знам, след поредната заключена врата
при мен ще се върнеш - в бара "Надежда".
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Mar1na
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-26
прочитания: 214
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49159
   Съобщения: 227948
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73971
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985