Приятел сладко те наричам,

лишен от всяка сложност,

и няма нужда да се вричам -

доверието е без условност.

Знам, веднъж не ме нарани,

но дори обида зима да посee,

пролетният вятър ще ни разтопи

и в миг горчилката ще изветрee.

И винаги умислено ме гледаш,

даже когато нехайно бърборя,

сърцето на криле поемаш,

и валят мечти над всяка неволя.

И често плача неразбрана,

как досега не ми се подигра,

а в пухкав отговор засмяна

ме гушваш топло в твойта душа...

Повярвай, няма чувство, няма дъх,

щом внезапно в тъмнина притихнеш,

разрушавам, роня се от всеки връх,

докато не се изправиш и не се усмихнеш.

Прекрасен свят - и двамата сме тук!

И макар да съм далече сега,

помни, че на всички сметки напук,

безплатна за теб е мойта душа.