|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Няма нататък
Спри да ме гледаш така аз те моля,
знаеш не вярвам в твоите думи,
на съня ми не давам да взимаш покоя,
в душата щом имам рани куршумни.
Спри да ме водиш по твоята пътека
аз път там за мене, не мога, не виждам,
отдавна не си за мене човека,
но аз не те мразя, не те ненавиждам.
Да солиш моите рани недей, съжали ме
и моята мъка остави да изтлява,
за своите грешки пак мен обвини ме,
само раздялата с теб, ни спасява.
Пусни ме да тръгвам, далечна съм вече,
за близост останаха само птици да пеят,
каквото било е за нас, вече беше,
на сила в асфалта цветя не виреят.
Вода и огън с тебе сме вече,
гора и пустиня с общо небе,
вярата в теб безвъзвратно изтече,
недей продължава с въпрос, на къде.
Няма нататък и няма обратно,
няма го нежният влюбен в теб глас,
всичко в живота се връща стократно,
щом е настъпил за сбогуване час.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-26 г.
прочитания: 118
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42747
Съобщения: 179703
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
