На баба!!!

Ах, бабче… бабенце... колко много ми липсваш... И ето винаги си спомням твоите напътствия, твоите съвети, твоите топли очи, твоето така любящо сърце…и все за теб си спомням бабо, когато ме настигне нещо което не би трябвало да ме настига... Все за теб си спомням и за твоята борбена фигура, бабо... и как всяваше респект със едни такива оттенъци на обич.. Ах, бабо, как ми липсваш!!! Никога не се предавам, винаги вървя с вдигната глава, защото знам че ако те има там някъде и ме гледаш и искам да се гордееш с мен, бабо… Искам с гордост да сочиш и да казваш, ”Ей това е моята внучка” Ах, бабенце, ако можех да си те върна, бих направила всичко необходимо, даже невъзможното бабо!!! Само да си до мен!!! Колко сигурна се чувствах до теб, когато сплиташе дългите ми коси, ми шепнеше.. .помниш ли бабо? Казваше ми ”Звездичке - да, така ми казваше бабо - знаеш ли каква е разликата между теб и звездите на небето?” И аз те гледах с моите огромни детски очи, пълни с почуда... готови да погълнат всяка твоя думичка, бабо!!! А ти казваше с грейнали очи.. ”Разликата между теб и звездите на небето, звездичке моя, е... че те греят само нощем... а ти, блестиш и денем и нощем!!!” аз се усмихвах по детски му, не знам дали съм те разбирала тогава... но как само ми звучеше... за моята баба аз блестях, бях повече даже от безбройните звезди на небето!
А, бабо… спомням си още… че винаги криеше за мен някое шоколадово бонбонче, защото знаеше че моето братче лакомо, ги излапваше всичките до едно..докато не свършат, аз не му се сърдех бабо, но ти за мен все успяваше да скатаеш някое... Много те обичам бабо!!! И не само за това, a защото ти беше изтъкана от добрина, бабче, никога не съм срещала човек така добродушен, готов да се притече на всекиму на помощ, раздаващ себе си... като теб!

Ами когато не можех да заспя, не знам как така правеше че ме усещаше винаги... и веднага на часа ми носеше чаша топло мляко и галейки ми косите и пеейки, аз се унасях и понасях на крилете на твоят нежен глас, които ме водеше в страната на приказните сънища!

Сега дълго мисля за теб, бабо и се обвинявам че може би не съм успяла да ти покажа цялата си огромна обич към теб, може би понякога съм била непослушна, може би с това без да искам съм те ранявала! Но разбери бабо, че не съм искала! Сега искам да ти се извиня от цялото си сърце, да поискам прошка! И бабо със сълзи на очи, ти правя дълбок поклон с който искам да ти кажа че много те обичам! Ще те помня винаги! И ако ми е писано да остарея, бих искала да наподобявам теб!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf