Влизам в стаята с букет цветя,
усмивката се спуска по конец.
Щастлива днес е моята душа,
от срещата ни в златният телец.
Но ти стоиш във моята вина,
с разстрелващ поглед - свити вежди.
Увяхват мигом моите цветя,
прекършват се големите надежди.
Остава само спомена отнесен,
да плува като кораб в паметта
Възкръснал всяка нощ обесен,
като черен демон трови съвестта.
Защото грешка е да бъдеш прагматичен,
когато става дума за любов.
Да следваш плътно ходове - тактичен,
това не е любов - шамар суров...
Така въртя се в смътни кръгове циклични,
след всяка стъпка ставам все по-слаб.
Нощта приспива с плавни тонове ритмични
и простена във кошмар - любовен крах...
