Изгубих те

Изгубих те! И няма да те моля

обратен път да избереш,

но се питам, защо съдбата ни осъди

да се мъчим - не да се обичаме.

Отгледахме прекрасни синове

за да ги нараним и отчуждим от себе си.

Да носят те ли нашата вина,

че никога не се научихме да се обичаме.

Живях в един измислен свят

с идеали, болка и терзания

и лъгах теб ли - себе си, не знам,

че любовта е прошка и признание.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf