Тъгувам с прилива,
сънувал разсъбличането на сълзите ти;
пристъпвам по ръба на желанието ти за дъжд;
тананикам в хармония
със затварянето на очите на пеперудата,
присвила залеза ти;
не дишам... пия утрото ти.
Отхапвам боровинкови стенания
и чувам капки от въздъхнали азалии;
събуждат се зеленооки трепети;
фобията от заключени молитви
по релсите на усещанията ни
е само част от себе си;
подслушваш чужди рими;
сънувам вчерашното утре.