Моята наслада

Потъвам в топлината на очите ти

и зная, ще откия лед на дъното.

Сляп със теб откривам светлината,

но усещам, пак със теб ще видя тъмното.

С тебе не е нужно да говорим,

но знам, от мен ще те отнеме тишината...

Разплаквам се, когато ме прегръщаш,

пречувствам... със сълзи ще си отиде красотата.

Искаш обещания за бъдещето,

а не разбираш ли, то ще ни раздели?!

Ръката ми сега на топло е - във твоята,

но знай, по нея хлад ще пропълзи...

О, скъпа, с теб откривам аз насладата,

във раните кървящи всеки ден.

Насладата, че всеки път със теб последен е -

последен път да бъда в твоя плен!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf