СЪВЕСТ

Изкриви го шахматната дързост.
От подмолни реки избеля.
Все през него Вселената бърза.
Все над него поройно валя.

Напоиха го пясъчни сЪлзи.
Изораха го твърди пети.
В него вехне южнякът. Завързан.
В него съхнат следи. И мечти.

Пешеходната зона е чиста.
Там гръбнакът на зебрата бди.
Като истини дебнат очите му.
Пренареждат слова. И съдби.

Чезне пътят надолу. Потъва.
Своят мрак до ехтеж размота.
В мен гръбнакът не спи. Като Съвест.
И мостОве гради. От крила.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf