|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
АМИН ЗА ДЯВОЛА... ПРЕДИ ЗАДУШНИЦА!
Никой не го усеща как точно в шест, може би в пет на разсъмване, всеки ден облича черно-бялата риза, недоспалата... И носи просфора в олтара. Как мирише на мухъл този вкиснат хляб, който дава за нафора. Мирише... Мирише на гнило. Взетата по тъмни доби мая от душата на чуждите вопли. Опява чуждо умряло. Все сутрин. В шест, може би в пет - часът всъщност няма значение... Но на разсъмване, когато небесата благословят росата за миро. Миро са капките, които с мръсни цървули гази... А после без срам вдига ръце към небето - да го покрие бялото. И отровата му мирише на мухъл. Усеща се. От разстояние... Затова силните - онези песове лешояди, знаят... Как дяволът-върколак прави не със своя, с чужда пита помен и как я подава с подсладено коливо... Амин на душата му! Без свещ. Без пламък... Но точно в пет... Почти в шест на разсъмване. Малко преди задушница.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-23 г.
прочитания: 153
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7278
Автори: 1946
Произведения: 42521
Съобщения: 169839
Лексикони: 1828
Коментари: 59217
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|