Безсъние

Крача из нощните си мисли като просяк. По стъпките ми се вихрят сенки. Есенните листа плющят по прашната им плът като обвинителна реч на инквизитор.

Хлипам изнервена от безсънието. В гръдта ми се борят противоречия без надмощие. Скалъпените ми реплики на отчаяние, все така раздърпани и мърляви, няма да стигнат до никого: ще ме спасят - слава богу! - от досадата да бъда окуражавана, защото хорските съвети правят от твърдостта ми мекошава наивница.

Ритам по обичайната сънливост на белите листи и химикала. По масата изстиват черни петънца кафе. Ако имах цигара, щеше да дими като пренебрегната блудница. Ако имах талант, в това поетично безсъние щях да напиша нещо красиво...

Дъщеря ми спи близо до сърцето ми и дерзае да се роди, за да ме научи как да живея, но аз още чакам баща й да се прибере от дългия път към мен. А тя, милата, търпи лудостта ми и пълни празнотата в мен без да протестира. Затова я обичам повече, отколкото ако беше родена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf