И по-сломена съм била...

С последната си сълза го забравих
с последния си дъх от мен изтрих.
И само спомен смътен аз оставих.
В душата като въглен да гори.

Да ми напомня колко мигове изстрадах.
Обгърната в сурова самота.
и колко пъти нощем ходех аз до ада
и връщах се обратно сутринта.

И когато съм нещастна да се буди.
Този спомен - провалената съдба.
Да ми нашепва той със зверски думи,
че и по-сломена нявга съм била.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf