Познавах го

Познавах го. Той беше човекът, който се смееше с мен... и Луната. Той беше онзи, който оставяше бонбонче под възглавницата на Сънчо.

Познавах го. Той пребоядисваше дъгата в жълто. Той разпалваше огъня на Слънцето с обич. Той преброяваше звездите само с един поглед. Той мечтаеше вместо мен и теб, приятелю! Той се боричкаше нощем с морето. Той пиеше бира с вятъра, докато композираше песните на птиците. Той изтръгваше звън от тревите. Той караше цветята да червенеят от свян. Той будуваше, докато спяхме.

Познавах го. Онзи, който ни показваше какво е животът. Човекът, за когото ще забравят Слънцето и Луната, и звездите, и цветята, и дъгата, и морето, а вятърът ще намери другиго за компания.

Познавах го. Него. Приятеля, когото днес положихме в скута на Земята. Онзи, който ще превърне Ада в детска приказка.

Под възглавницата му сложих бонбонче.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf