Дон Кихот в рокля

на Анелия

Вятърни мелници взора завъртат ти.

Разни победи ти мътят ума.

Повтаряш цитати, мъдрости, доводи,

но дали за радост време имА?

Пудра ли снежна поръси косата ти?

Тел ли бодлива гръдта ти раздра?

Ей богу, не зная какво са ти сторили

с техните погледи, ласки, лъжи -

дали с тебе или с бога са спорили

за калта, Адам и Рая. Кажи?

Днес отново премисляш хиляди битки,

спомняш си жертви, триумфи, любов...

Разбираш: дори зад заключени клетки,

всички за теб са излезли на лов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf