Келнер, два облака!

Огледалата вече не говорят тъй учтиво...

Очилата вече са тъмни, брадата е бяла...

Хвърлям камъни вече по дяволи...

Поетите са емигрирали в пустинята.

Останали са две жаби

на пода на кръчмата -

те никога няма да бъдат принцеси!

И аз се убождам в сърцето,

и си спомням за стари приятели...

- Келнер, два облака!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf