В залеза на дългото обичане,
от Слънцето крадяхме със очи.
Късно е сега да бъдем вричане.
Разделихме и небето си почти.

Не бяха равни късовете синьо.
А облаците взех си ги. С дъжда.
Сълзите им изпивах, като вино -
дългогодишно отлежавало с лъжа.

Вкуса му беше толкова познат.
Тръпчивото ти нямане болеше.
А вятърът, дори не бе таланат.
В ушите нетактично ми свистеше.

Така и не разбрах защо загубих.
Прилича ли ми все да съм сама?
От тогава в светлото се влюбих.
Залезите просто са една тъга.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-22
прочитания: 259
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8047
   Автори: 2221
   Произведения: 52638
   Съобщения: 242757
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81743
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401