Лудост

Слабост моя, моя сладка лудост

отново пулсира съцето ти в мен,

в метална окова притискам го нежно,

потъвам доволна в безпаметен плен.

Не искам и дума, не мога да чувам,

усещам дъхът ти, той влива се в мен,

усмихнати устни да хапя обичам,

кради ме, мори ме, вземи този ден.

Щом взреш очи - лицето ми пламва,

губя разсъдък, не помня дори,

изчезва за миг смисълът земен,

не мисля, не чувствам, а само гори.

Впий ръце в плътта ми, мъчи ме,

побърквай ме бавно, оставяй следи,

сърцето ми спотайва се тихо

и от страст дори не тупти.

Най-силно живея, когато те имам,

влачи ме на всички страни,

ще пия от тебе отново до дъно,

така ме обичай, та чак да боли...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf