*За младостта...вдъхновено от lamarin

Младостта си отива... няма връщане, няма

и деня присмехулно следва шеметен ход.

А Човек съществува само в "личната драма"

на едно съществуване, както казват - живот.

*

То какъв ти живот - наше вихърно бягане

за колата, парите, за децата, дома...

Всеки ден недовършен... нещо все за отлагане

и додето се сепнеш - той се свършил деня!

*

И така - до припадък, по безкрайното тичане,

посрещаш, изпращаш поредна година.

Няма време дори за едното обичане

и глава щом извърнеш - той, животът... отминал!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf