Приятелство

На някъде отвеждат ни мечтите,

На някъде градим измислен свят

И спомени в душите ни са скрити,

Но вече няма пътища назад.

Откриваме и мъки, и любови,

Обичаме и мразим през сълзи,

Завинаги в сърдечните окови

Приятелство остава да гори!

Остават преживяните тревоги

И първата споделяна любов,

И болките след казваното „Сбогом”

И дружбата в предишния живот.

Не ме забравяй, мила! Запомни ме!

Не заличавай миналите дни!

За ревността и грешките прости ми,

За твоите отдавна ти простих.

Вълнението, силните туптежи,

Сърдечните желания и грях…

Спомни си устремените летежи

И силният безгрижен детски смях.

Момчетата - обичани и святи,

Забравяни навярно след това…

И знай, че най-велико на земята,

Приятелството носи любовта!   

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf