Девствени лъчи

Денят потъва във забрава

със свойте болки и мечти,

за да възкръсне в горската дъбрава

облян от девствени лъчи.

Наблизо, там във гъсталака

къщурка малка с дървени врати

облича рано свойта жълта рокля

и се превръща в замък призори.

Тя не знаеше какво е радост,

човешки смях и блеснали сълзи,

не знаеше, че най-красив е залез

през четири обичащи очи.

Не познаваше и самотата,

е може би отдавна, но дали?

Преди да заживее със жената

избягала от хорските очи.

Позна плачът щом падне тъмнината,

позна любов, полята с леден дъжд,

позна дори и тишината

с единствен вопъл - името на мъж. 

Две тъжни молещи очи в забрава

очакват кървав ден, боли,

дано възкръсне в горската дъбрава,

облян от девствени лъчи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf